Новини

Марица запази Мария Данчева за волейбола



Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ ВитрА (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 човека. През януари Жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този за Купата на ЦЕВ. Следващата в списъка е Мария Данчева.

От безгрижното детство на село до върховете на родния волейбол - такъв е пътят до момента на Мария Данчева - една от най-надеждните състезателки на Марица (Пловдив), получила суперлативите и на националния селекционер при жените Иван Сеферинов. Родена е на 4 декември 1995 г. в Пазарджик, но израства в село Радилово между Пазарджик и Пещера.

С волейбол започва да се занимава съвсем случайно в края на 7-и клас. В селското училище дошли треньори от Хебър (Пазарджик) да търсят момчета за мъжкото направление. Бяха ни предупредили, че ще има инспекция и, като влязоха, целият клас се изправихме, разказва Мария. Забелязаха високия ми ръст и търсейки момче, всъщност намериха момиче, допълва Мария. Отишла на пробите, вече била фенка на волейбола покрай мъжките национали, които не пропускала по телевизията. В училище играехме само баскетбол, но се оказа, че и във волейбола не съм зле, казва още Мария.

Тя вече имала лекарска препоръка да спортува, за да развива мускулатура и родителите и решили да я записват на плуване. Съдбата обаче решила, вместо да се гмурка в басейна, да скача край мрежата.

Много си харесвам селото, едва ли някой има детство като моето, категорична е Данчева. Имахме много приятели, търсехме се постоянно, нямаше мобилни телефони, допълва тя.

Родителите  често ходят в чужбина да работят и Мария от малка решава да бъде самостоятелна.

Захваща се сериозно с волейбола и след близо 2 години в Пазарджик я забелязват от Марица и ЦСКА (София).

Първоначално избира Червените и се засича с настоящата си съотборничка в Жълто-сините Симона Димитрова. За разлика от Симона, която се завърна в родното гнездо за настоящия сезон, Мария идва в Марица още преди 3 години - след 3 сезона в ЦСКА. Не съжалявам, че отидох в ЦСКА, все пак научих доста от престоя си там, смята волейболистката. Едва на 18 обаче и минават мисли за отказване от волейбола. Тогава се появява възможността да продължи кариерата си в Марица и до днес Данчева е една от основните състезателки на Жълто-сините. А безспорните  качества и спечелиха повиквателна в женския национален отбор и суперлативите на селекционера Иван Сеферинов, който я обави за едно от откритията на сезона.

- Мария, първоначално избра ЦСКА, мислеше за отказване, но след това се озова в Марица. Кое наклони везните в полза на Жълто-сините?

- Това стана в девическия национален тим, когато треньори бяха Димо Тонев и Иван Петков от Марица. Там бе и масажистът на Марица Петър Караджов. Именно на последния бях споменала, че е време да сложа някакъв ред в живота си и да се издържам сама, тъй като не исках да лежа на плещите на мама и тате. Те си имаха достатъчно грижи, за да се занимават с мен. А в ЦСКА, по едни или други причини, това нямаше как да стане. Петьо пък казал на Иван, че смятам да се отказвам. Тогава ме поканиха от Марица. Родителите ме посъветваха да отида и да видя какви са условията. Те и двете ми по-големи сестри ми препоръчаха да пробвам една година и, ако не ми хареса, да спирам и да влизам в университета. Нещата обаче потръгнаха. В тази връзка искам да благодаря на семейството си за огромната подкрепа, както и на всички треньори, с които съм работила през годините.

- На какво отдаваш успеха на проекта Марица на фона на слабата конкуренция в България?

- На много усилия и голямо желание да се развива спортът, както и на здравия колектив. Вярно е, че няма добра конкуренция у нас. Според мен едно от ключовите неща са усилията на ръководството постоянно да се търсят турнири и контроли в чужбина, за да играем срещу по-силни тимове и да видим докъде сме стигнали.

- Как ти се видяха мачовете срещу световния клубен шампион?

- Много по-различно е. Имах огромно желание поне да ги поизпотим малко. Лично при мен удоволствието бе огромно. Изживяването бе невероятно. Тъй като на игрището преживявам мачовете, в един момент започнах да се ядосвам, но в същото време цялата зала започна да скандира името на отбора. Няма такава тръпка - огромна подкрепа, която оказа голямо влияние. Пред толкова много хора сигурно съм играла само на Световното за девойки в Анкара срещу домакините от Турция.

- След подобни преживявания сигурно и през ум не ти минава да се отказваш?

- Така е, но мисля и за живота извън волейбола. В ПУ уча бизнес и информационни технологии, но искам да се прехвърля в София, за да следвам софтуерно инженерство. Не мисля, че имам качества за треньор, за да оставам във волейбола след края на кариерата си.

- Как си почиваш от волейбола?

- Когато имам повече свободно време, обичам да рисувам. Не съм ходила на уроци. Отпускам се, забравям за всичко, почивам си. Най обичам да рисувам графики. Приемам го като игра на светлосенките и затова ми харесва. Дори това лято на лагер в Благоевград отидох да посетя една местна галерия, в която един художник имаше изложба. Показах му някои мои графики. Той ми отвърна, че за самоук човек е много добре и ме посъветва да пробвам и с бои.

Георги Анастасов, в. Марица



Назад