Новини

Президентът Илия Динков: Имаме най-добрата школа в България



- Г-н Динков, как се зароди идеята за женския тим на Марица (Пловдив)?

- Аз и моята съпруга сме бивши волейболисти и водехме дъщеря си на мачове. Така преди пет години, когато тя бе на 12, поиска да тренира волейбол. Потърсих къде може да го прави и мои приятели ми казаха - Марица. Отидох да видя къде се готвят и бях потресен - десетина момичета, всяко с различен екип, се мъчат в една студена зала. Моята дъщеря не се включи, започна по-късно. Тогава треньорът Иван Петков бе още млад и боязлив, аз не го познавах, но разговаряхме и с тогавашния изпълнителен директор Стоян Гунчев. Предложих им да опитаме нещата по различен начин. Да стъпим на здрава основа и в дългосрочен план да търсим успехи. Но те казаха - да, ама няма пари. Но за такива неща никъде няма пари. Това е началото.

- Толкова ли бе трагично положението?

- Тогавашният президент на клуба Атанас Даскалов, с който и досега сме заедно в управлението, бе поставил сериозно начало за създаване на нормални условия за работа - ремонти на етажа в спортното училище и до голяма степен на зала Лаута. Но ние продължихме по-смело с екип от млади треньори и много амбициозния мениджър Борислав Халачев. Всички дават нещо от себе си и така стъпка по стъпка надграждаме.

- И докъде стигнахте?

- На следващата година дъщеря ми стана шампион с 13-годишните, после замина за чужбина и с волейбола приключи.

- Но продължихте, значи не е било само заради вашето дете...

- О не, това беше само формален повод. Видях потенциал и сега отборите ни на 12 и 13 години в последните пет години са шампиони. Марица е име във волейбола и смея да твърдя, че сега имаме най-добрата школа за млади състезателки у нас като селекция и условия за подготовка. Всяка възрастова група си има треньор и всички те работят по обща методика. И нито един от тях не твърди, че е измислил волейбола. Защото такива има много в България. Колективът е добър и резултатите не закъсняват при децата.

- Само при жените още нямате злато...

- Това е следващият етап от плана. Идеята е да изградим отбор основно с момичета от нашата школа, които да обичат клуба си, България и е неизбежно да станат шампионки. А аз и треньорите естествено сме доволни, когато повикат наша състезателка в някой от националните отбори.

- Харчите пари за волейбол, а печелите ли от него?

- Абсолютно не. Можеш да спечелиш на чужд гръб - тоест някой да даде и ти да вземеш. Но при мен и моето семейство не стоят така нещата. Ние даваме на волейбола. Има и приходна част на клуба, но тя си остава за него.

- Получавате ли помощ от други фирми?

- Разбира се, много фирми ни помагат, макар и не с пари, но и ние помагаме на други отбори. Изобщо Пловдив е спортен град, има бизнесмени, които истински милеят за спорта.

- Вие сте и в управата на федерацията - това ли е моделът за развитие на клубния волейбол?

- Това е. Просто трябва да се намерят хората. Вижте какво направиха и в Казанлък за няколко години. И там има човек, който обича волейбола и направи отбор.

- Каква е ролята на федерацията за развитието на клубовете?

- Федерацията се старае да помага, но не е фактор в тази посока. Тя трябва да лобира за развитието ни в международно отношение. В тази страна всеки иска нещо от всеки и се приказват приказки. А трябва да се работи. Това е.

Антони Йорданов, Труд



Назад